Преговор

• Аутокоманди
• Filetypes

Преговор

• Аутокоманди
• Filetypes
• Statusline

Преговор

• Аутокоманди
• Filetypes
• Statusline
• Vimscript в (повече) детайли

Регекси: история

• "Регекси" (regex) е нещо като "Регулярни изрази" (regular expressions) но повече
• PCRE (Perl-compatible regular expressions) -- най-популярни

Регекси: история

• "Регекси" (regex) е нещо като "Регулярни изрази" (regular expressions) но повече
• PCRE (Perl-compatible regular expressions) -- най-популярни
• За тестване и експериментиране, примерно:
  • https://regex101.com/
  • https://regexr.com/
  • (не ни вършат работа за Vim, обаче 🥲)

Регекси: история

• "Регекси" (regex) е нещо като "Регулярни изрази" (regular expressions) но повече
• PCRE (Perl-compatible regular expressions) -- най-популярни
• За тестване и експериментиране, примерно:
  • https://regex101.com/
  • https://regexr.com/
  • (не ни вършат работа за Vim, обаче 🥲)
• Регексите на Vim идват от ed, което вдъхновява sed и Perl, но Perl и Vim си вървят в различни (но близки) посоки

Регекси: основни неща

Търсим шаблони с /<pattern>, пример:

foo
fooooo
fo
f
foo+bar
foo*bar
foobar

• /foo -- буквално поредицата от символи "foo"
  • повечето азбучни символи просто пасват as-is
• /fo\+ -- буквата "f" последвана от поне едно "o", колкото се може повече пъти
• /foo+ -- "foo" последвано от "+"
  • специални символи обикновено са префикснати с \

Регекси: основни неща

Търсим шаблони с /<pattern>, пример:

foo
fooooo
fo
f
foo+bar
foo*bar
foobar

• /foo -- буквално поредицата от символи "foo"
  • повечето азбучни символи просто пасват as-is
• /fo\+ -- буквата "f" последвана от поне едно "o", колкото се може повече пъти
• /foo+ -- "foo" последвано от "+"
  • специални символи обикновено са префикснати с \
• /fo* -- буквата "f" последвана от "o", нула или повече пъти
• /foo\* -- буквата "f" последвана от "*"
  • някои символи са специални и \ ги прави нормални

Регекси: Основни неща

• . -- какъвто и да символ, точно един
  • примерно example.com ще мачне example.com, но също така example!com
• .* -- каквито и да е символи, колкото се може повече, може и да няма никакви.
  • ".*" ще хване всичко в двойни кавички. Но е greedy -- ще match-не колкото се може повече

Регекси: Основни неща

• . -- какъвто и да символ, точно един
  • примерно example.com ще мачне example.com, но също така example!com
• .* -- каквито и да е символи, колкото се може повече, може и да няма никакви.
  • ".*" ще хване всичко в двойни кавички. Но е greedy -- ще match-не колкото се може повече
• .\+ -- също greedy, поне един символ

Регекси: Основни неща

• . -- какъвто и да символ, точно един
  • примерно example.com ще мачне example.com, но също така example!com
• .* -- каквито и да е символи, колкото се може повече, може и да няма никакви.
  • ".*" ще хване всичко в двойни кавички. Но е greedy -- ще match-не колкото се може повече
• .\+ -- също greedy, поне един символ
• .\= -- също greedy, 0 или 1 символа (т.е. този един символ ще мачне ако го има) https://
  • Пример: https\=://

Регекси: Основни неща

• . -- какъвто и да символ, точно един
  • примерно example.com ще мачне example.com, но също така example!com
• .* -- каквито и да е символи, колкото се може повече, може и да няма никакви.
  • ".*" ще хване всичко в двойни кавички. Но е greedy -- ще match-не колкото се може повече
• .\+ -- също greedy, поне един символ
• .\= -- също greedy, 0 или 1 символа (т.е. този един символ ще мачне ако го има) https://
  • Пример: https\=://
  • \? прави същото: https\?:// (за съвместимост със PCRE)

Регекси: non-greedy варианти

:help /\{ -- greedy

\{n,m}  n to m          as many as possible
\{n}    n               exactly
\{n,}   at least n      as many as possible
\{,m}   0 to m          as many as possible
\{}     0 or more       as many as possible (same as *)

:help /\{- -- non-greedy

\{-n,m} n to m          as few as possible
\{-n}   n               exactly
\{-n,}  at least n      as few as possible
\{-,m}  0 to m          as few as possible
\{-}    0 or more       as few as possible

Регекси: групиране

• \(foo\)\+ -- цялата група между \( и \) бива афектирана от \+.
• \%(foo\)\+ -- същото, но групата не се capture-ва като subexpression, повече за това после

Регекси: групиране

• \(foo\)\+ -- цялата група между \( и \) бива афектирана от \+.
• \%(foo\)\+ -- същото, но групата не се capture-ва като subexpression, повече за това после
• [abc] -- всички символи между [ и ] пасват. [abc]\+ ще мачне abc, bca, aaaccbbabb, etc
  • :help /[]

Регекси: групиране

• \(foo\)\+ -- цялата група между \( и \) бива афектирана от \+.
• \%(foo\)\+ -- същото, но групата не се capture-ва като subexpression, повече за това после
• [abc] -- всички символи между [ и ] пасват. [abc]\+ ще мачне abc, bca, aaaccbbabb, etc
  • :help /[]
• [a-zA-Z] -- всички букви, еквивалентно на \a
• [0-9] -- всички цифри, еквивалентно на \d
• [0-9A-Za-z_] -- "word characters", еквивалентно на \w
• :help \d и четете надолу

Регекси: групиране

• \(foo\)\+ -- цялата група между \( и \) бива афектирана от \+.
• \%(foo\)\+ -- същото, но групата не се capture-ва като subexpression, повече за това после
• [abc] -- всички символи между [ и ] пасват. [abc]\+ ще мачне abc, bca, aaaccbbabb, etc
  • :help /[]
• [a-zA-Z] -- всички букви, еквивалентно на \a
• [0-9] -- всички цифри, еквивалентно на \d
• [0-9A-Za-z_] -- "word characters", еквивалентно на \w
• :help \d и четете надолу
• [а-я] -- работи

Регекси: групиране

• \(foo\)\+ -- цялата група между \( и \) бива афектирана от \+.
• \%(foo\)\+ -- същото, но групата не се capture-ва като subexpression, повече за това после
• [abc] -- всички символи между [ и ] пасват. [abc]\+ ще мачне abc, bca, aaaccbbabb, etc
  • :help /[]
• [a-zA-Z] -- всички букви, еквивалентно на \a
• [0-9] -- всички цифри, еквивалентно на \d
• [0-9A-Za-z_] -- "word characters", еквивалентно на \w
• :help \d и четете надолу
• [а-я] -- работи
• [^abc] -- всичко, което не е в скобките мачва. T.e. [^0-9] са не-цифри
• [abc^] -- a, b, c, ^

Регекси: специални класове от символи

:help /\i

• \k -- буква от "ключова дума", зависи от съдържанието на :help 'iskeyword'
  • Ще срещате това често. Примерно let \k\+ = -- Дефиниция на променлива
  • (Или може би \<let\s\+\k\+\s*=, но да не изпадаме в детайли)

Регекси: специални класове от символи

:help /\i

• \k -- буква от "ключова дума", зависи от съдържанието на :help 'iskeyword'
  • Ще срещате това често. Примерно let \k\+ = -- Дефиниция на променлива
  • (Или може би <let\s\+\k\+\s*=, но да не изпадаме в детайли)
  • iskeyword се уважава за тонове неща: "expand('<cword>')", "\<word\>", какво ли още не. Не е добра идея да го променяте (но може да пробвате и да видите какво ще се счупи)

Регекси: специални класове от символи

:help /\i

• \k -- буква от "ключова дума", зависи от съдържанието на :help 'iskeyword'
  • Ще срещате това често. Примерно let \k\+ = -- Дефиниция на променлива
  • (Или може би <let\s\+\k\+\s*=, но да не изпадаме в детайли)
  • iskeyword се уважава за тонове неща: "expand('<cword>')", "\<word\>", какво ли още не. Не е добра идея да го променяте (но може да пробвате и да видите какво ще се счупи)
• \f -- "символ от файл", зависи от съдържанието на :help 'isfname'
  • Използва се за gf, но по-скоро няма да разчитаме на него много

Регекси: специални класове от символи

:help /\i

• \k -- буква от "ключова дума", зависи от съдържанието на :help 'iskeyword'
  • Ще срещате това често. Примерно let \k\+ = -- Дефиниция на променлива
  • (Или може би <let\s\+\k\+\s*=, но да не изпадаме в детайли)
  • iskeyword се уважава за тонове неща: "expand('<cword>')", "\<word\>", какво ли още не. Не е добра идея да го променяте (но може да пробвате и да видите какво ще се счупи)
• \f -- "символ от файл", зависи от съдържанието на :help 'isfname'
  • Използва се за gf, но по-скоро няма да разчитаме на него много
• \i -- буква от "идентификатор", зависи от съдържанието на :help 'isident'
• \p -- "видим символ", зависи от съдържанието на :help 'isprint'. Примерно табове, интервали, ctrl-комбинации не влизат тук.
  • Тези два не съм ги използвал никога, basically

Регекси: whitespace

• Интервала си е нормален символ, така че foo * означава "foo" последвано от *, тоест 0 или повече интервали. Внимавайте с модификаторите!
• Мега често се използва \s, което е интервал или таб. Така хваща всякаква индентация или подравняване.

Регекси: whitespace

• Интервала си е нормален символ, така че foo * означава "foo" последвано от *, тоест 0 или повече интервали. Внимавайте с модификаторите!
• Мега често се използва \s, което е интервал или таб. Така хваща всякаква индентация или подравняване.
• Ако искаме да хванем нов ред, може да ползваме \n, което като регекс би трябвало да работи и на windows.

Регекси: whitespace

• Интервала си е нормален символ, така че foo * означава "foo" последвано от *, тоест 0 или повече интервали. Внимавайте с модификаторите!
• Мега често се използва \s, което е интервал или таб. Така хваща всякаква индентация или подравняване.
• Ако искаме да хванем нов ред, може да ползваме \n, което като регекс би трябвало да работи и на windows.
• Комбиниран вариант е \_s, което е "whitespace включително нов ред".
• Подчертавката модифицира всеки character class да добави "нов ред". Примерно \_. е какъвто и да е символ, включително нов ред.

Регекси: whitespace

• Интервала си е нормален символ, така че foo * означава "foo" последвано от *, тоест 0 или повече интервали. Внимавайте с модификаторите!
• Мега често се използва \s, което е интервал или таб. Така хваща всякаква индентация или подравняване.
• Ако искаме да хванем нов ред, може да ползваме \n, което като регекс би трябвало да работи и на windows.
• Комбиниран вариант е \_s, което е "whitespace включително нов ред".
• Подчертавката модифицира всеки character class да добави "нов ред". Примерно \_. е какъвто и да е символ, включително нов ред.
• В тоя ред на мисли, ^ мачва начало на ред, $ мачва край. ^\s*$ ще мачне цял ред, който съдържа само интервали или табове, или нищо.

Регекси: backreference

Веднъж като сме групирали нещо с \(\), можем да го реферираме като \1, втората такава група е \2, etc. (Групата \0 е целия match, което е единствено полезно за substitution-и после.) В документацията това се нарича "subexpression", другате "submatch" или "capture group".

За да мачнем само многоредовия низ, \(\u\+\)\_.*\1:

code = <<~EOF
  example_text
EOF

other_code = <<~SQL
  select * from users
SQL

Регекси: backreference

Веднъж като сме групирали нещо с \(\), можем да го реферираме като \1, втората такава група е \2, etc. (Групата \0 е целия match, което е единствено полезно за substitution-и после.) В документацията това се нарича "subexpression", другате "submatch" или "capture group".

За да мачнем само многоредовия низ, \(\u\+\)\_.*\1:

code = <<~EOF
  example_text
EOF

other_code = <<~SQL
  select * from users
SQL

• \(\u\+\) -- uppercase символи, поне един, колкото се може повече
• \_.* каквото и да е, включително нов ред
• \1 същия низ, хванат в първата група

Регекси: branching

:help pattern -- |, \&

• foo\|bar -- или "foo", или "bar", и двете мачват.
• foo\|barbaz -- "foo" или "barbaz"
• \(foo\|bar\)baz -- "foo" или "bar", последвано от "baz"

Регекси: branching

:help pattern -- |, \&

• foo\|bar -- или "foo", или "bar", и двете мачват.
• foo\|barbaz -- "foo" или "barbaz"
• \(foo\|bar\)baz -- "foo" или "bar", последвано от "baz"
• \& е "обратното" на \|, и двата регекса трябва да мачват на едно и също място

Регекси: branching

:help pattern -- |, \&

• foo\|bar -- или "foo", или "bar", и двете мачват.
• foo\|barbaz -- "foo" или "barbaz"
• \(foo\|bar\)baz -- "foo" или "bar", последвано от "baz"
• \& е "обратното" на \|, и двата регекса трябва да мачват на едно и също място
• От документацията: ".*Peter\&.*Bob" matches in a line containing both "Peter" and "Bob"

Регекси: branching

:help pattern -- |, \&

• foo\|bar -- или "foo", или "bar", и двете мачват.
• foo\|barbaz -- "foo" или "barbaz"
• \(foo\|bar\)baz -- "foo" или "bar", последвано от "baz"
• \& е "обратното" на \|, и двата регекса трябва да мачват на едно и също място
• От документацията: ".*Peter\&.*Bob" matches in a line containing both "Peter" and "Bob"
• … вероятно няма да го ползвате, обикновено ще има по-гъвкави начини да постигнете това

Magic: very magic

Very magic mode: Започва със \v

• Стандартен ("magic") регекс: \(foo\|bar\)baz[!?]\= -- "foo" или "bar", последвано от baz и опционална пунктуация
• Very magic: \v(foo|bar)baz[!?]=

Magic: very magic

Very magic mode: Започва със \v

• Стандартен ("magic") регекс: \(foo\|bar\)baz[!?]\= -- "foo" или "bar", последвано от baz и опционална пунктуация
• Very magic: \v(foo|bar)baz[!?]=

Use of "\v" means that after it, all ASCII characters except '0'-'9', 'a'-'z',
    'A'-'Z' and '_' have special meaning: "very magic"

Magic: very NOmagic

Very nomagic mode: Започва със \V

Use of "\V" means that after it, only a backslash and the terminating
character (usually / or ?) have special meaning: "very nomagic"

• Ако имаме някакъв буквален текст, това е супер начин да се подсигурим, че няма да има специални символи в него.

Magic: very NOmagic

Very nomagic mode: Започва със \V

Use of "\V" means that after it, only a backslash and the terminating
character (usually / or ?) have special meaning: "very nomagic"

• Ако имаме някакъв буквален текст, това е супер начин да се подсигурим, че няма да има специални символи в него.

let user_input = input("Search for a string: ")
exe '/\V' .. escape(user_input, '/\')

Magic: very NOmagic

Very nomagic mode: Започва със \V

Use of "\V" means that after it, only a backslash and the terminating
character (usually / or ?) have special meaning: "very nomagic"

• Ако имаме някакъв буквален текст, това е супер начин да се подсигурим, че няма да има специални символи в него.

let user_input = input("Search for a string: ")
exe '/\V' .. escape(user_input, '/\')

или,

let user_input = input("Search for a string: ")
call search('\V' .. escape(user_input, '\'))

Magic: обобщение

• Magic mode (\m) -- default, комбинация от специални и не-специални символи
• Nomagic mode (\M) -- игнорирайте
• Very magic mode (\v) -- по-лесен начин да въвеждате по-сложни изрази.
  • Някои хора си правят nnoremap / /\v, но според мен не си заслужава
• Very nomagic mode (\V) -- за вход от потребителя, който трябва да се третира буквално

Magic: обобщение

• Magic mode (\m) -- default, комбинация от специални и не-специални символи
• Nomagic mode (\M) -- игнорирайте
• Very magic mode (\v) -- по-лесен начин да въвеждате по-сложни изрази.
  • Някои хора си правят nnoremap / /\v, но според мен не си заслужава
• Very nomagic mode (\V) -- за вход от потребителя, който трябва да се третира буквално
• Моята препоръка -- научете си и си ползвайте default-ния magic mode, имайте very nomagic предвид, когато боравите с литерални низове.
• (А ако използвате very magic за удобство, символите са същите anyway, просто с по-малко наклонени черти)
• (Може да си направите мапинг, който маха или слага \v… може би ще си поиграем по-нататък)

Syntax highlighting

:help syn-define, доста четене. Централните три команди:

Syntax highlighting

:help syn-define, доста четене. Централните три команди:

syntax keyword {name} <keyword1> <keyword2> ...

само една дума, и то само такава, чиито символи са във 'iskeyword' настройката.

Syntax highlighting

:help syn-define, доста четене. Централните три команди:

syntax keyword {name} <keyword1> <keyword2> ...

само една дума, и то само такава, чиито символи са във 'iskeyword' настройката.

syntax match {name} /<regex>/

Регекса може да е ограден в каквито и да е разделители, не само //

Syntax highlighting

:help syn-define, доста четене. Централните три команди:

syntax keyword {name} <keyword1> <keyword2> ...

само една дума, и то само такава, чиито символи са във 'iskeyword' настройката.

syntax match {name} /<regex>/

Регекса може да е ограден в каквито и да е разделители, не само //

syntax region {name} start=/<regex>/ end=/<regex>/

опционално може да се подаде и skip=/<regex>/

Примери от документацията:

• syntax keyword:

  1 2

  syntax keyword Type int long char
  syntax keyword vimCommand ab[breviate] n[ext]`

• syntax match:

  1

  syntax match Character /'.'/hs=s+1,he=e-1

  • Какво е hs=...? Вижте :help syn-pattern-offset

Примери от документацията:

• syntax keyword:

  1 2

  syntax keyword Type int long char
  syntax keyword vimCommand ab[breviate] n[ext]`

• syntax match:

  1

  syntax match Character /'.'/hs=s+1,he=e-1

  • Какво е hs=...? Вижте :help syn-pattern-offset

• syntax region:

  1

  syntax region String start=+"+ skip=+\\"+ end=+"+

  • Забележете: delimiter-ите могат да са какъвто и да е един символ

Syntax debugging: synID

Синтактичната група под курсора:

let syn_id = synID(line('.'), col('.'), 0)
" (последния аргумент може да е 1, ако искаме да игнорираме прозрачни групи)

let syn_name = synIDattr(syn_id, "name")
" Примерно: vimComment

Всички stack-нати групи на курсора:

let syn_ids = synstack(line('.'), col('.'))
let syn_names = mapnew(syn_ids, {_, id -> synIDattr(id, "name") })
" { x, y -> ... } -- анонимна функция, която приема два параметъра, x и y

" Това също работи;
let syn_names = mapnew(syn_ids, 'synIDattr(v:val, "name")')

Syncing

Откъде се почва да се highlight-ва?

• По default: от най-горния видим ред. Всичко се кешира агресивно, така че след първия highlight, промени по средата на буфера са тривиални
  • Това може да се счупи ако най-горния ред е по средата на многоредов коментар примерно
  • Почти никой filetype не оставя този default, обикновено се ползва minlines

Syncing

Откъде се почва да се highlight-ва?

• По default: от най-горния видим ред. Всичко се кешира агресивно, така че след първия highlight, промени по средата на буфера са тривиални
  • Това може да се счупи ако най-горния ред е по средата на многоредов коментар примерно
  • Почти никой filetype не оставя този default, обикновено се ползва minlines
• Най-сигурния начин: syn sync fromstart ще накара Vim да започне от началото на буфера и да highlight-ва оттам. Това обаче scale-ва с размера на буфера. Пак е кеширано, така че реално това ще е бавно само първия път.
  • Никой filetype не прави това :). Но може да го направим на ръка в случай на нужда

Syncing

Откъде се почва да се highlight-ва?

• По default: от най-горния видим ред. Всичко се кешира агресивно, така че след първия highlight, промени по средата на буфера са тривиални
  • Това може да се счупи ако най-горния ред е по средата на многоредов коментар примерно
  • Почти никой filetype не оставя този default, обикновено се ползва minlines
• Най-сигурния начин: syn sync fromstart ще накара Vim да започне от началото на буфера и да highlight-ва оттам. Това обаче scale-ва с размера на буфера. Пак е кеширано, така че реално това ще е бавно само първия път.
  • Никой filetype не прави това :). Но може да го направим на ръка в случай на нужда
• Руби използва syn sync minlines=500, повечето вградени езици ползват между 50 и 1000 реда. Това означава "започни от поне толкова реда нагоре" при инициализация.
  • syn sync maxlines= -- ако искаме да ограничим броя редове нагоре защото сме на бавна машина.
  • Пак, всичко е силно кеширано и единственото забавяне е при първо отваряне

Syncing

Откъде се почва да се highlight-ва?

• По default: от най-горния видим ред. Всичко се кешира агресивно, така че след първия highlight, промени по средата на буфера са тривиални
  • Това може да се счупи ако най-горния ред е по средата на многоредов коментар примерно
  • Почти никой filetype не оставя този default, обикновено се ползва minlines
• Най-сигурния начин: syn sync fromstart ще накара Vim да започне от началото на буфера и да highlight-ва оттам. Това обаче scale-ва с размера на буфера. Пак е кеширано, така че реално това ще е бавно само първия път.
  • Никой filetype не прави това :). Но може да го направим на ръка в случай на нужда
• Руби използва syn sync minlines=500, повечето вградени езици ползват между 50 и 1000 реда. Това означава "започни от поне толкова реда нагоре" при инициализация.
  • syn sync maxlines= -- ако искаме да ограничим броя редове нагоре защото сме на бавна машина.
  • Пак, всичко е силно кеширано и единственото забавяне е при първо отваряне
• syn sync match - по-сложен метод, указва синтактична група, която се знае, че започва или завършва многоредов match. :help syn-sync-fourth. Проверете syn sync във vimscript файл примерно.

Substitute

Виждали сме го и преди: :s/{pattern}/{string}/[flags]

• %s/foo/bar/g -- замести в целия буфер "foo" със "bar", "g" означава всички match-ове на реда
• 3,4s/foo/bar/g -- замести само от редове 3 до 4

Substitute

Виждали сме го и преди: :s/{pattern}/{string}/[flags]

• %s/foo/bar/g -- замести в целия буфер "foo" със "bar", "g" означава всички match-ове на реда
• 3,4s/foo/bar/g -- замести само от редове 3 до 4
• s/foo/bar/g -- замести само на текущия ред

Substitute: Backreferences

Uppercase-ваме стойността в кавичките:

%s/=> "\zs.*\ze"/\=toupper(submatch(0))/g

• \zs и \ze не са необходими, но са мега удобен трик
• :help \zs
• :help sub-replace-expression

%s/=> "\zs.*\ze"/\U\0/g

също работи без expression register -- :help sub-replace-special

Substitute: Трикове

• s//<replacement>/g -- замества последното нещо в search history
• s/<pattern>/~/g -- замества pattern-а със последния replacement
• s/<pattern>/<replacement>/& -- Същите флагове като предния substitution
• s/<pattern>/<substitution>/gc -- "c" флага пита за confirmation, "i" игнорира case.
  • :help :s_flags за доста други

Global

g/<pattern>/<cmd>

"Командата" е каквато и да е команда в нормален режим. Забележете че за разлика от :substitute, без аргументи се прилага върху целия файл (затова е "global"). Но пак приема range.

Често се използва "p", кратко от "print"

• g/^\s*:\k\+/p -- печата всички редове, които започват с : последвано от keyword characters
• g//d -- изтрива (командата е :delete) всички редове, които пасват на последния search/substitute/global etc.

Global

g/<pattern>/<cmd>

"Командата" е каквато и да е команда в нормален режим. Забележете че за разлика от :substitute, без аргументи се прилага върху целия файл (затова е "global"). Но пак приема range.

Често се използва "p", кратко от "print"

• g/^\s*:\k\+/p -- печата всички редове, които започват с : последвано от keyword characters
• g//d -- изтрива (командата е :delete) всички редове, които пасват на последния search/substitute/global etc.
• g//normal! >> -- индентира всички мачващи редове

Global

g/<pattern>/<cmd>

"Командата" е каквато и да е команда в нормален режим. Забележете че за разлика от :substitute, без аргументи се прилага върху целия файл (затова е "global"). Но пак приема range.

Често се използва "p", кратко от "print"

• g/^\s*:\k\+/p -- печата всички редове, които започват с : последвано от keyword characters
• g//d -- изтрива (командата е :delete) всички редове, които пасват на последния search/substitute/global etc.
• g//normal! >> -- индентира всички мачващи редове
• g!//normal! >> -- индентира всички редове, които не мачват
• v//normal! >> -- същото

Как да упражнявате регекси?

• Ще разглеждаме плъгини, ще ги ползваме доста, ще имате шанс
• В идващите упражнения съм подготвил :substitute-friendly задачки

Как да упражнявате регекси?

• Ще разглеждаме плъгини, ще ги ползваме доста, ще имате шанс
• В идващите упражнения съм подготвил :substitute-friendly задачки
• Може да разгледате в детайли javascript syntax файла

Как да упражнявате регекси?

• Ще разглеждаме плъгини, ще ги ползваме доста, ще имате шанс
• В идващите упражнения съм подготвил :substitute-friendly задачки
• Може да разгледате в детайли javascript syntax файла
• Ако сте особено смели, може да разгледате ruby syntax файла… Но не сме говорили за доста от инструментите, които се ползват там (negative lookbehind примерно)

Как да упражнявате регекси?

• Ще разглеждаме плъгини, ще ги ползваме доста, ще имате шанс
• В идващите упражнения съм подготвил :substitute-friendly задачки
• Може да разгледате в детайли javascript syntax файла
• Ако сте особено смели, може да разгледате ruby syntax файла… Но не сме говорили за доста от инструментите, които се ползват там (negative lookbehind примерно)
• Може да си направите syntax highlighting на собствен filetype, примерно *.notes